Категории
istorii

Шок и ужас! Консултират президента

Президентът отпи от второто кафе, което му сервира секретарката Мата, и мислено въздъхна: „Тия консултации ще ми разкажат играта! Що ли я послушах…“.

Измърмори нещо мило за майката на първата дама и извика на Мата, че е готов за срещата с „Има такъв народ“. Вратата се отвори, но вместо Дългия пред него изплува нещо, надянало огромна маска с надпис „Мутрите вън“.

– А, Хаджи, ти ли си бе? Едвам те познах – зачуди се президентът. – А къде е Слави?

После се взря в надписа на маската и поклати глава:

– Значи е вън. Ами кажи му да влезе.

Тошко обясни, че шефът му не може да дойде, защото е на консултации при друг, който не вдига юмруци, но сваля правителства. Президентът за миг се притесни, че някой го дублира, и бързо се консултира със секретарката Мата по вътрешния телефон. Тя го убеди, че няма друг президент освен него и че той е и пътят, и истината, и животът. Поуспокоен, президентът се заслуша в словото на Тошко, който също го успокои, че изборите ще бъдат манипулирани.

Така рекъл и Тръмп, повтаряйки Слави.

И точно когато президентът почна да се унася от обмена на мисли и Тошко си тръгна, влезе Мата. Втренчи се в надписа на излизащата маска и каза:

– Господин президент, поздравяват Ви отвън. Ама много отвън, чак от Дубай.

– Значи е Бож… Божке! – пропъшка президентът.

Ала в този момент врата се отвори и влязоха демократите.

Обветреното от морския вятър лице на Христо внесе свеж полъх в стаята. Личеше си, че победата на колегите им от САЩ ги е ободрила. Той поиска да се гласува по пощата, както било в XIX век, щом не можем да влезем в XXI с електронното.

– То добре – съгласи се президентът – ама тогава изборите трябва да траят поне месец.

Беше съобразил, че бързината на пощите ни също е от XIX век.

Поговориха, поконсултираха се и щом и те излязоха, президентът поиска трето кафе. Но с него  секретарката му донесе и сладко от череши. Било подарък.

– Да влиза – махна с юмрук президентът.

Тая женица от Кюстендил много го дразнеше. Беше минала през БСП-то, през Орешарски, през тънки и дебели и пак искаше да се изкара политическа девица. „То и аз не съм стока, помисли си президентът, ама тази се беше провъзгласила веднъж за Позитанската дева, после за Орешарската дева… То не може така въпреки постиженията на пластичната хирургия. Да я беха пратили поне посланик в Париж, да се запознае с оригинала!“.

Сега тази пак се момееше. И с еротичния си повик „Изправи се. BG“ дразнеше застаряващите политици и кокетничеше с младите. Направо да ти падне самолетът!

Мая нахлу ухилена до ушите и още от прага взе да опява, че вирусът си отива, премиерът си отива, президентът си… Тук се сепна и побърза да обясни, че той отива на по-високо място. „Е, че то над мен е само господ“, мрачно помисли президентът и потръпна. А като видя, че зад рамото <210> надничат и двама от Отровното трио, отново потръпна, погледна в кафето си и леко го отстрани, спомняйки си за традициите на Медичите.

Мая бързо му обясни, че като носителка на новия морал предлага една нова морална ЦИК, която да следи неморалната ЦИК, а президентът да следи…

Цик-так, обади се стенният часовник и президентът пак взе да се унася. И изведнъж забеляза, че от Триото липсва скулпторът. Заглождиха го съмнения: Дали пък някой не му е поръчал паметник за увековечаване. То и от властта, и от опозицията напоследък много се карантинираха, ама и много се канонизираха…

Щом гостите излязоха, той се провикна към Мата за четвърто кафе, а тя му сервира, че отвън вече напират и от „Възраждане“. „О, Копейкин ли? – подсмихна си мислено президентът. – Поне да беше Рубльов“. Спомни си за необятната Рус, за Решетников, който напоследък асоциираше с решетки.  А това не беше приятно. Дали пък оня от отсрещната сграда не му беше внедрил шпиони? 

Или шпионка? Мата… Мата Хари!

Стреснат от прозрението той се втренчи в секретарката си:

– Абе на теб как ти беше фамилията?

– Харизанова съм, господин президент – отговори тя разтреперана.

– Е, чудесно! – отдъхна си той.

После се отпусна уморено в стола и затвори очи. Тия консултации ще го влудят. Попита я немощно ще идват ли още, а тя радостно занарежда: Чакали и от Републиканци за България, и от АБВ, и от МИР…

– Стига! – изстена президентът. – Да не чакат и от МОР? Ами тия републиканци нали изгубиха изборите?

– Изгубиха ги Републиканци за Америка – поправи го секретарката. – Освен това трябва да поканим и Йоло, и Босия…

– Тук да не е магазин за обувки! – скочи президентът и се развика: – Цяла България ли ще се консултира с мен! Аз да не съм психиатър! Поне да бях адвокат, с тарифа на час… Кога щели да са изборите! Все на някой 28-и ще бъдат. А най-добре на 1 април!

С премрежения си от гняв поглед видя, че Мата му поднася чаша с валериан. Отпи, помоли я да излезе и се загледа през прозореца към отсрещната сграда. Да ги консултирал! И после те да оберат лаврите! Затова е най-добре да ги поведе… Той бавно вдигна юмрук и се вгледа в отражението си в стъклото.

Идеално, приличаше на един малък Тръмп…

В този миг секретарката влезе отново и той се обърна бавно към нея, както си беше с вдигнатия юмрук. Тя отстъпи уплашено и едва успя да изрече:

– Викат Ви на консултации, господин президент.

– Откъде? – попита едва и той.

– От Сараите.

Президентът пак се обърна към отражението си, юмрукът му падна омаломощено, и самолетът му.

И като погледна към небето, той извика: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Божков!“. И въздъхна: Вай, вай… 

Вадим Стоев

* Това е фейлетон, а какво означава – вижте в гугъл

* This is Feuilleton. For more information search in Google